Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Две очи горят във мрака


Две очи горят във мрака,
     сърце спира:
Ангелина либе чака
     край чемшира.

Две жълтици там се лъскат
     в тъмнината,
свилени поли изсъскват
     зад вратата.

Ей, отдоле на гърбина
     гега вирнал,
се зададе юначина
     и подсвирна.

Дълга гега харамийска
     отвън клъцна,
тежка порта чорбаджийска
     леко скръцна:

– Гълъбице, Ангелино,
     какво правиш?
– Мълчи мари, лудетино,
     где се бавиш?

Топли думи с нежен шепот
     зашептяха.
Две сърца във сладък трепет
     там се сляха!...