Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Гладен съм, Ангелино мари


     – Гладен съм!
     Ангелино мари,
свилокоса балканджийке,
моя байова комшийке,
     разбери:
     гладен съм!

     Мълчи, лудо,
     ще разбудиш
     върли псета
     покрай плета!

Нямам, лудо, нищо за вечеря,
нито мога пък да ти намеря!

     Нà ти, лудо:

     образи момински –
     гюлове градински,

да вечеряш, да вечеряш,
дор се, лудо, навечеряш!

     – Жаден съм!
     Ангелино мари,
дългопола балканджийке,
моя румена комшийке,
     разбери:
     жаден съм!

     – Мълчи, лудо,
     ще разбудиш
     татка, мама –
     те спят двама!

Нямам, лудо, вино, ни ракия,
твоята люта жажда да убия!

     Нà ти, лудо:

     устица момински –
     извори планински,

с гърло жъдено да пиеш,
дор се, либе ле, напиеш!

     – Морен съм!
     Ангелино мари,
белопазва балканджийке,
моя галена комшийке,
     разбери:
     морен съм!

     – Мълчи, лудо,
     ще разбудиш
     кака, батя,
     върли братя!

Нямам, лудо, нищо за постеля,
за възглаве мекичка къделя!

     Нà ти, лудо:

     топла гръд моминска –
     възглавня същинска,

да подремнеш, да починеш,
дор се бяла зора сипне!...