Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Горо ле, горо зелена


Горо ле, горо зелена,
майчице мои хайдушка,
имам си китна премена,
имам си писана пушка!

Старото бащинско знаме
как ще се, горо, остави:
мисъл хайдушка ме мами
в твоите китни дъбрави!

Майка ме в къщи запира,
либе – низ равните друми,
ала се сърце не спира
с китени китки и думи!

Момково сърце юнашко
майка и либе не жали:
пусто тегло сиромашко
кръв харамийска запали!...