Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Жътва жъне земсова дружина


   Жътва жъне
земсова дружина
   в ширно къре –
ниви неизбродни,
   полетяват
в луда надпревара
   повилнели
вихрени жътвари:
   млади момци –
весели акрани –
   къдроглави
пламенни земсисти
   и девойки –
пролетни гугутки –
   работливи
палави земсистки.
   Ред повежда
Райкова Светлана,
   лична дружка –
огнена земсистка,
   а след нея
весели другарки
   се преварят
нива да събарят.
   Сърп извива
Райкова Светлана,
   жито жъне –
равна песен точи,
   а другарки –
палави земсистки,
   с медно гърло
тихо ѝ пригласят:

     „Няма го Райко,
     няма го Петко,
     няма го още
     и Стамболийски!
     Няма кой знаме
     бойно да вдига –
     огнено знаме –
     гордост народна!
     Няма кой с песен
     смело да води
     верни другари
     в друми селяшки!
     Кървав тиранин
     сабя размаха –
     люто посече
     вилни юнаци!
     Нощ се неверна
     спусна над село,
     вредом помръкна
     поле широко!“

   Млади момци –
земсови акрани
   в буйна жътва
рамене разкършват
   след девойки
палави земсистки,
   полетяват
в луда надпревара:
   в стрън полагат
въже оросено,
   китно китат
житени ръкойки
   сръчно връзват
тежкокласи снопи,
   със коляно
мъжки ги пристягат.
   Пот се лее
от чела юнашки,
   в гръб залепват
ризи осолели!
   Стан изправя
Бойко Байрактарин,
   с глас запява –
в ширен кър отпява
   на другарки
палави земсистки,
   на девойка
Райкова Светлана,
   а след него
весели акрани
   с равно гърло
тихо му пригласят:

     „Няма го Райко,
     няма го Петко,
     няма го още
     и Стамболийски!
     Растнат в народа
     нови юнаци –
     момци крилати –
     млади земсисти,
     с крепка десница
     знамето вдигат,
     светлото знаме –
     гордост народна,
     с песен юнашка
     смело повеждат
     верни другари
     в друми селяшки!
     Ясна зорница
     трепка-изгрява
     в ширно се къре
     развиделява!...“

   Оранжеят
ниви златокласи
   в широко къре –
поле неизбродно,
   аленеят
макове червени
   по межди и
синури цветисти,
   зеленеят
къдрави морави
   нанадоле
в Белешко ливаде!
   Вик се носи
низ поле широко,
   като млада
птица-преперица,
   волна песен
в къре прокънтява,
   где помине
тежки клони клати.
   През нивята
уен вихър мина:
   жътва жъне
земсова дружина!...