Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Зора се сипва румена


На Ц.
Зора се сипва румена,
белеят росни кърища,
във равно бяло гробище
горят кандила сребърни,
над пресен гроб наведена,
невяста плаче, сирота:

  „Дечица, мили, мамини,
  на мама сладки ябълки,
  и ти, прескъпа майчице,
  на сърце жалба легнала!
  Прощавай, мила майчице,
  и вие, рожби галени,
  за тежки думи казани
  неволно още приживе.
  Чуй, моя мила майчице,
  заръки сетни щеркини:
  децата гледай, майчице,
  приживе как ги гледаше,
  топли ги, мамо, в скута си,
  по-рано как ги топлеше,
  храни ги, мамо, сладичко,
  по-рано как ги хранеше,
  обличай им премените,
  по-рано как ги стягаше!
  И вие, рожби галени,
  на мама сладки ябълки,
  бъдете, душки, кротички
  и стара майка слушайте,
  за мен си често спомняйте,
  за вашта мила майчица!
  И аз ще, рожби мамини,
  при вас да идвам честичко.
  Ще ви спохождам, милички,
  самички в ранна утрина,
  с бяла Бога в пладнина,
  с мил татец в късни вечери!
  Бонбонки ще ви носиме,
  червени сладки ябълки
  и крушки жълти, медени,
  че много ми ги, милички,
  и двечките обичахте.
  Над гроба с татец двамката
  за вас ще да пожалиме:
  пръстта ви ще прелееме
  със вино теменугово,
  цветята ще полееме
  със сълзи маргаритени,
  за вас ще си поплачеме
  със жалби неизплакани,
  със вас ще се раздумаме,
  със думи неизказани,
  със вази, рожби мамини,
  със тебе, мила майчице,
  във гроба трима легнали,
  един до друг прегърнати!“

Припада вечер ружена,
звезда трепти вечерница,
във равно бяло гробище
горят кандила сребърни,
над пресен гроб наведена,
невяста плаче, сирота!