Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Кой ще ви полива, какини гиргини


Кой ще ви полива,
какини гиргини,
кой ще да ви гали
аления цвят?

Кой ще да ви къса
с белите ръчички
и да ви дарява
на раздрумник млад?

Златно зърно ронят
ниви прегорели
и за сърпа плаче
легналата ръж,
луди полудяха
люде ранобудни –
в село не остана
булка, нито мъж.

Сваляйте, гиргини,
цветчета засмени,
да ви разцелувам
за последен път,
че ме луда жътва
чака във полето –
в хлебодатен пламък
нивите горят!...