Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Луд гидия руйно вино пие


Луд гидия руйно вино пие.
Нощ преваля. Зора зазорява.
Петли честат. Село се разшава.
Юначина първо либе спомня:

      „Чакаш ли ме
     още, Карамфило,
       надаш ли се
     още, първо либе,
       да ти взема
     китка-китеница,
       да ти скърша
     снага филизова?
       Недей чака,
     галена изгоро,
       че не мога
    тая нощ да дойда:
        девет оки
    с вино съм пресушил
        и три юза
     с огнена ракия!
       Снощи като
    минах през селото,
     край Стояновата
      низка кръчма
       сварих тамо
      весели акрани,
       че разливат
      вино пелиново.
     Спрях. Отбих се.
    Седнах и не станах.
      Как ще стана –
      пуста евтиния:
        лев оката
      аленото вино
       и два лева
      лютата ракия!...“

Нощ преваля. Зора зазорява.
Луд гидия руйно вино пие.
Петли честат. Село се разшава.
Юначина първо либе спомня.