Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Мари моме тъмнокоса


Мари, моме тъмнокоса,
до кога ще те търпя:
буйна младост в мен ядоса,
кръв немирна възкипя!

Три недели ме мотаеш!
Сърце трижди те прокле!
Три недели с мен играеш
като котка със мишле!

Що премисляш, що пресмяташ
да направиш ти със мен?
Пламък-погледи ми мяташ
и ме мъчиш нощ и ден!

Чуй: Недей! Така не бива!
Аз не съм ти подпетак!
Нямаш във устата слива:
„да“ ли, „не“ ли – дай ми знак!

Твойте грейнали прозори
срещу моите горят,
че те любя тук говори
всеки камък в тоя кът!

В миг потрепнеш – стан извиеш
и изчезваш като зрак,
в стаята весден се криеш
като сойка във лещак.

Но не мож ми ти убегна –
като хърт съм аз чевръст,
със ръка да се пресегна
ще обвия тънък кръст!

Чуй ме, севдо тъмнокоса:
Тъй не бива! Не! Недей!
Десет разкрача какво са,
кръв когато залудей!

Пенджера ти ще прерипна,
като вълк два реда плет,
и ако те вътре пипна,
ще направя чудо с теб:

на десница ще навия
черна смолена коса,
тънка снага ще превия
като филиз от лоза.

И тогава, и тогава
между четири стени
ще целувам до забрава
божур-пламнали страни!

Чуй, девойко чернокоса,
стига тоя празен лов!
Черните очи защо са
без целувки и любов?...