Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Младене, синко, Младене


– Младене, синко, Младене,
Младене, рожбо момчана,
бре, свят се, синко, изжени,
ти само неженен остана!

Не стига ли, рожбо, на мене
над тебе да бдя и треперя?
Жени се, синко Младене,
да ти е сладка вечеря!...

– Доста си, мале, походих,
доста си нощем поскитах,
доста моми си поводих –
медена младост наситих!

А тая есен по сбора
ще диря булка засмяна:
на мене – сладка отмора,
на тебе – къщна отмяна!...