Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Онемяха момкови кавали


Онемяха момкови кавали –
скръб притисна бедните села!
Кой кого ще жали – да прежали,
че са се задали страшни хали –
иде страшна халосия зла!

Опустяха момини градини –
цвят попари есенна слана!
Вест вестяват кървави години!
Да му мисли кой не му се гине
и кой има дом, деца, жена!

Нямам либе, майка, ни сестрица!
Нямам нигде-никого в света!
Сал една измъчена душица!
Ех, ти, моя сабя дипленица!
Ех, ти, моя бащина мечта!...