Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Пиле пее – пиле песнопойче


Пиле пее – пиле песнопойче,
а в нивята сиротно девойче.

Сърп извива – златно жито жъне
и от жалба дребни сълзи рони.

Вятър вее – житен клас люлее,
сиротинче тъжна песен пее:

  „Вей ти, ветре,
     скитнико бездомен,
  вей, развей ми
     кървавия спомен!
  Девет годин
     вееш не запираш –
  по села и
     по клисури свириш.
  Изпогори
     пасища зелени,
  изпресуши
     стубели студени,
  изпочупи
     гусли и кавали,
  че погуби
     момци повилняли,
  та разплака
     майки и невести
  и запусти
     домове злочести!
  Изпокапа
     медена овошка,
  стоката се
     мрътва изнатръшка.
  Кърищата
     вредом изгоряха,
  селяните
     черни почерняха!
  Малки моми
     люта жал попари:
  не излизат
     вечер по бунари,
  не се сбират
     по тлъки, седенки
  и не пеят
     кръшно по беленки!...“

Пиле пее – пиле песнопойче,
а край него сиротно девойче.

Сърп извива – зряло жито жъне
и от жалба дребни сълзи рони.

Вятър вее – житен клас люлее.
Сиротинче жална песен пее!...