Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Повей ми, ветре страннико


Повей ми, ветре страннико,
повей ми, морен друмнико,
да ми развееш мъката,
да ми разсееш жалбата
по мойто либе хубаво,
по Милко Харамията!
Душмани върли, кървави
пред рана жътва по-лани
далече го прокудиха,
в далечна чужда родина,
далеч от мила майчица,
далеч от либе галено!
Ей, три години склопиха,
не съм го още зървала
не ми е вземал китката,
не ми е пил от менците,
не ми е галил бузките
с ръчица в огън пламнала,
не ми е квасил устните
с целувки сладки медени!...

Повей ми, ветре страннико,
повей ми, морен друмнико,
да ми развееш мъката,
да ми разсееш жалбата!