Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Пусти да са търми и зандани


Пусти да са търми и зандани
и тъмници в огън да горят!
Седем годин земсови акрани
във килии каменни лежат!

Седем годин тежките окови
прозвънтяват с глух, мрътвешки звън,
свиден спомен гръд юнашка трови
чезне младост без покой и сън!

Слънце ли в просторите погасна
или падна непрогледна нощ?
В морна памет блесва мисъл ясна
като кървав карабинен нож!

Глас долита долу от народа,
ропот тътне в глухи равнини:
рат събира Стамбол Воевода,
мирна рат за мир и правдини!

От устата му избликва пламък,
във очите – мечове блестят!
Ще се срине тюрмения камък
и веригите ще се стопят!

И ще бъдат хората свободни
като птици в цъвнали гори,
нов живот във равнините плодни
в чудна пролет ще се разгори!...