Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Сън ли беше тая буйна младост


Сън ли беше тая буйна младост,
майко моя, свиден сън ли бе
тая буйна непокорна младост,
изживяна без звезди и радост,
под едно разгромено небе!

Девет годин коня разигравах
в Дунавската бяла равнина!
Девет годин коня разигравах
и девойки всякакви менявах,
но не найдох весела жена!

Мор ли падна в Дунавското поле,
майко моя, кротка и добра?
Мор ли падна в Дунавското поле –
онемяха моми пъстрополи
и помръкна светлата зора!...