Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




С бял пешкир на шия шеташ


С бял пешкир на шия шеташ,
пламък-погледи ми меташ,
     Ангелино.
Бяла шия ще обвия,
очи черни ще изпия,
     лудетино!

          Налей, Ангелино,
          Налей руйно вино!
          Налей ми да пия –
          мъка да убия!

Стройна снага кипро виеш,
бяла гръд във пазва криеш,
     Ангелино.
Тънка снага ще прегърна,
в бяла пазва ще надзърна,
     лудетино!

          Налей, Ангелино,
          Налей руйно вино!
          Налей ми да пия –
          тъга да убия!

Тъмно вино с ръка лееш,
срещу мен се крехко смееш,
     Ангелино.
Нощ безсънна ще загубя,
тебе сладко ще полюбя,
     лудетино!

          Налей, Ангелино,
          Налей руйно вино!
          Налей ми да пия –
          скърби да убия!...