Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Вик от каторгата


Денят след труд каторжен във кървав заник чезне
потъват зад Балкана последните лъчи,
безбройни изумруди във висините звездни
трептят във светлините на твоите очи.

Под тяхната омая, във спомен скъп унесен
усещам как нестройно сърцето ми трепти!
В душата зазвучава любимата ти песен,
която в час на горест запяваше ми ти!

Минава трета пролет как ний сме разделени,
далеч един от други как гаснем като свещ!
Сама под бащин покрив тъгуваш ти по мене,
по тебе аз копнея на острова зловещ!

О, колко ми е тежко! Как бавно тлеят дните!
Денят е тук година, годината е век!
На мъката човешка познах аз дълбините
и старата омраза на новия човек!

Но вярвам във доброто и правдата велика!
Лъчът на свободата над мен ще грейне пак!
От мъка изтерзана душата ми те вика!
Към теб ръце протягам във тюрмения мрак!

Дочакай ме, любима, при теб ще се завърна,
заточеник печален с изстрадала душа!
Пред бащин праг щастлива щастлив ще те прегърна!
Сълзите ти горещи с любов ще пресуша!