Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




В утринния час


От полунощ съм буден. Не заспивам.
Чак призори с натегнала глава
през малкото прозорче поглед впивам
в единственото късче синева.

Сега е час на утринната нежност
с любимата разбудена жена.
О, хубав час на нега и небрежност,
на шепот в чезнещата здрачина!

По твойта тиха сласт сега копнея!
Не спомняй ми го, спомен, че боли!
Ела, мечта, при мен и вместо нея
в килията студена ме стопли!

Но грозен трясък на врати железни
предутринната тишина раздра!
Изплашена, към висините звездни,
във рано зазорилата зора,

мечтата ми, като гугутка плаха,
изпляска с трепетни крила натам!
Разсъмна се. Стените побеляха.
И във килията аз пак съм сам!