Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Двубой


на Крум Неврокопски
Пустинна нощ. Концлагерът дълбоко спи.
Едно прозорче само още в щаба свети.
Там капитанът звяр в нощта до късно пи,
догдето го обзеха помисли проклети!

Той стана, олюля се, миг подир това
гласът му дрезгав в телефона прогърмява:
„Да дойде оня с непокорната глава,
властта и личността ми дето не признава!“

И затлъстелият дежурен старшина
изтича с ключовете до барака трета,
и под настръхналата грозна тъмнина
въведе непокорния във кабинета.

Разгърден, едър, снажен, бос и гологлав,
с лице от летен пек и вятър загоряло,
застана той спокоен, ням и величав,
със къдрава глава над богатирско тяло!

„ Защо отричаш нашата червена власт?
Защо нас, комунистите, ти кръвно мразиш?
Защо? Кажи! Мълчиш! Ще те накарам аз
да проговориш и в краката ми да лазиш!

Разправял си, че аз съм грубиян, садист, дивак
и предводител на убийци и бандити!
А ти какъв си, твойта мамка, враг със враг!
И той със ярост му стовари два в зъбите!

Но младият не трепна. Леко пребледня
и устните му не отрониха ни дума.
– Проговори, гадино мръсна! Скот! Свиня!
Проговори или ще изядеш куршума!

И той измъкна тежкия си пистолет
и с хладния метал в главата го удари.
И едрият и снажен здравеняк-атлет
усети нещо във косата си да пари!

Червена струйка кръв като поток от бряг
по лявата му буза пъргаво заслиза
и със цвета на цъфналия полски мак
обагри бързо разкопчаната му риза!

Кръвта смути пияния садист-злодей
и в миг десницата му се скова в уплаха!
Той спря очи на своя затлъстял лакей
и двамата палачи с поглед се разбраха!

А младият стоеше все тъй несмутим.
Какво от туй, че тук изтичаше кръвта му!
В каторгата, далеч от роден край любим,
без свобода ненужна бе и младостта му!

– Махни го този наш партиен враг
да му не пръсна черепа със пистолета!
И препокорният охранен дебелак
изведе непокорния из кабинета.

Навън бе тъмна нощ, разперила крила.
Дълбоко спяха хора, стонове, въздишки!
А заредени с черни шмайзери дула,
над тях зловещо бдяха часовите вишки!

Когато изскриптя килийната врата
и младият окървавен пристъпи в нея,
не утолил в душата си жестокостта,
допиваше последния стакан злодея!

Той сви ръце в юмрук. Проскърца със зъби.
И потрепера цял от злоба и омраза!
В двубоя беше победен тоз, който би!
Презрението на безмълвния го смаза!