Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Жалейно


От черна копан със мотиките
завръщахме се вечерта
и като минахме тръстиките,
пред нас поляна разцъфтя.

А разпилени по поляната
цветя, цветя – безброй, безчет
и ние тайно от охраната,
набрахме – всеки по букет.

И под вечерното прикритие
на здрача – верния ни брат,
връз гроба пресен на убития
положихме ги цвят до цвят.

От жал потръпнаха звездиците!
Помръкна тъжната луна!
В гнездата свити спяха птиците.
Навред бе скръбна тишина.

А ний от труд и мъка смазани,
в прозирния вечерен мрак
пристъпяхме като белязани
през стихналия ракитак!