Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Каторга


Безкрайна върволица
от роби – чер керван!
Пред погледа – тъмница!
В душата – ураган!

Връз всяко голо тяло
тежи жесток товар,
а слънцето се спряло
и сипе юлска жар!

Над клети мъченици,
като злокобен знак,
прелитат черни птици
с отчаян, грозен грак!

А дървесата свели
попарени листа,
над роби почернели
изплакват си скръбта!

Задъхана в премала
от зной и дъх горещ,
пламти земята цяла
като огромна пещ!

А в нея, изтерзана,
измъчена до смърт,
охулена, ругана,
пече се жива плът!

По гърбове пустали
тече в бразди потта
и люта жажда пали
засъхнали уста,

но те са мъртвонеми –
ни вик, ни звук, ни стон!
Какво жестоко време!
Какъв свиреп закон!

А в обръч наредени,
със шмайзери в ръце,
гнетители червени,
без милост и сърце,

със погледи сурови
над клетниците бдят,
при първи знак готови
връз тях да връхлетят!

А те от труд убити,
със изтерзана плът,
под тежестта превити,
вървят, вървят, вървят!

Какво жестоко време!
Какъв горчив живот!
Злочесто мое племе!
Нещастен мой народ!