Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Колет


Не може никаква утеха
да сгрей каторжника злочест
като получената дреха
в колет от къщи с топла вест!

Развил пакета с плетивата,
ти радваш се като дете,
че не плътта ти е съгрята,
душата ти съгряват те!

Чорапи, гугла, ръкавици
и топъл, пухкав вълнен шал.
В очите грейват две сълзици
на скрита мъка и печал!

И става ти безкрайно мило!
И чувстваш се така щастлив!
С която бил си под венчило,
върви със теб, докле си жив!

Над преждата главица свела,
като мома над сватбен дар,
тя в късни нощи ги е плела
да стопли милия другар!

И плела е и люто клела
народни кървави врази,
че върху бялата фланела
личат нишани от сълзи!

Догдето има чувства нежни
и нежно слово „мили мой“,
напразно вихри белоснежни
заплашват с вълчия си вой!

Докле в сърцата огън има
и плам, и преданост до смърт,
оставаш ти непобедима
велика крепост на духа!