Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Вечерна среща


Юлска вечер здрач разстила,
в стаята полъхва хлад.
Трийсет бели карамфила
те очакват с аромат.

Ето вече притъмнява,
а уреченият час
със секунди наближава.
Тъй съм неспокоен аз!

Ситните ти меки стъпки
чувам още отдалеч.
Цял потръпвам в сладки тръпки
и смутен аз губя реч.

Скръцва лекичко вратата –
ето те при мене пак.
Тишина. И в тишината
ни обвива топъл мрак.

Ти промълвяш мойто име,
твойто дълго аз шептя,
с мигове незабравими
ни обнежва любовта.

И тогава, о, тогава
със небесен благослов
чезнем в сладостна забрава,
упоени от любов.

Но ти трепваш закъсняла.
Тръгваш. Шепот. Стъпала.
И заръка при раздяла:
„Утре вечер пак ела!...“