Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Войнишка любов


С мойта пушка-карабинка
ний един за друг горим,
тя е мойта половинка,
аз съм нейният любим.

С нея лягам, с нея ставам,
с нея аз съм ден и нощ,
че от нея получавам
сила, войнственост и мощ!

Тя ме прави горд и силен,
и смелчага като змей,
всяко женско и цивилен
път ми сторват зарад ней.

Затова така грижовно
си я гледам всеки път
и притискам я любовно 
до войнишката си гръд.

Правя ѝ разглобка честа
и държа я в чистота.
Гледам я като невеста –
смазвам ѝ през ден цевта.