Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Пенсионерска


Горска самодива в чуден кът примами
мене, беловласия, веднъж.
Със омайно биле върна младостта ми
и отново аз се чувствам мъж.

Секна болката ми на „субект излишен“,
засладя животът като мед,
че макар седемдесетипетгодишен,
чувствам се на тридесет и пет!

Женена, разведена, мома, вдовичка
падне ли ми – не прощавам аз!
Чудна сладина е чуждата женичка!
Огън е вторичната ми страст!

За пропуснатото в младини не жаля –
в старини наваксвам го с ищах!
Зли завистници разправят, че се хваля.
Моля ви, не вярвайте на тях!