Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Под секрет


В САЩ – страна благословена –
пламна грозен секс-скандал,
Хилари е оскърбена,
президентът – сам признал.

Моника го прелъстила,
той склонил и съгрешил,
а вестта с нечиста сила
разтръбил Сатанаил.

Гръм в Конгреса, стрес във Щата,
Пентагонът – занемял,
а народът новината
чул, разбрал, не поругал.

И събраха се в момента
съдници с горещ ищах
да обсъдят в президента
има ли вина и грях.

Но въпросът е тълковен,
труден, мъчно разрешим,
а субектът – свръхвърховен,
дяволски неподсъдим.

И прочели в книга стара,
от премъдър богослов,
че във всяка изневяра
има грях, но и любов.

По-нататък ясно казва
текстът боговдъхновен:
„Любовта не се наказва –
тя е Божи дар свещен,

дух небесен, сън, видение
радост, слънце, блян, мечта,
обич, огън, сласт, горение,
шемет, святост, красота.

Другото са думи тежки,
камъни срещу Христа,
земни глупости човешки,
празник чер на завистта!“

И обрекли на забрава
прелъстителния факт,
те подписали тогава
заключителния акт:

„Президентът да внимава
всичко да му е наред,
а кога изневерява,
да го прави под секрет.“

1998 г.