Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Смърт и старост


Смърт и старост – върли мои две душманки,
дето дебнете с космически ищах
да ме претворите в пепелни останки –
шепа непотребен откремиран прах.

Ден и нощ незрими следвате ме двете
и подлагате ми динени кори,
черно покривало тайно ми тъчете,
а се правите на кротки и добри.

В мислите ви свирепее хищност дива,
планът ви е пъклен – туй добре го знам,
но ще срещнете юнашка съпротива –
няма аз току-така да ви се дам.

Че животът е божествена награда,
дадена ни от небесния Отец,
а светът огромен – празнична естрада,
на смеха и песента красив венец.

В него се родих и в него аз живея
под ръка с красавицата Радостта,
като волна птица в ширна шир се рея
и момчешки си подсквирквам със уста.

Чуден е животът, приказни звездите,
обични жените, сладка любовта,
и душа човешка, бре, не се насити
на небесен чар и земна красота!

За деветдесетата с поклон пред Бога
топла благодарствена сълза пролях,
а над вашата присъда смъртно строга
крак надигнах като пес и я полях.

Че ми цял живот вървите по петите,
вероломно дебнете ме нощ и ден.
Зная, че накрая ще ме победите,
ала искам зор да видите със мен!...