Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




С благодарност


Осемдесетте отдавна минал,
и на разкрач от деветдесет,
без орисници да съм проклинал,
въпреки страдания безчет,

ще ви доверя интимна тайна:
във душата си с прощален стих,
на смъртта в чакалнята потайна
на опашка аз се наредих.

Ред заел, със старческа отрада
със мечтата за небесен рай,
бе голяма мойта изненада
и учудването ми безкрай,

че и тук, досущ като в живота,
грубияни изпреварват с хъс,
аз им чинно сторвам път с охота
и им пожелавам „лека пръст“.

Босове, банкери, мафиоти,
затлъстели от износ и внос,
с куфари, претъпкани с банкноти,
нагло задминават с вирнат нос.

Дрипльовци, крадци, алкохолици,
в поход към безплатното Отвъд,
със юмруци, лакти и ритници
през тълпата си пробиват път.

В друма необратен, светлозарен,
както ме назад избутват те,
ще им бъда крайно благодарен,
ако ме добутат до „стоте“.

1998 г.