Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Безсмъртно


На Петя Дубарова
Божествена девица
със огнена следа,
изгря като зорница,
слетя като звезда.

Че в битката със злото
и земните беди
не победи, защото
то – злото победи.

Дете на свободата,
в гнева не издържа,
изгуби и в борбата
с извечната лъжа.

Безумно оскърбена,
с Пегаса си крилат
към вечната вселена
напусна тоя свят.

Свят зъл и безсърдечен,
с насилие и гнет,
дълбоко безчовечен,
безмилостен, проклет.

В безмълвните години
към приказния Рай,
през глъбините сини
на звездния безкрай

душата ти пътува,
окъпана в лъчи.
България тъгува.
Народът ни мълчи.

Поетът – аз – незнаен
прескърбен, изтерзан,
пред твоя лик сияен,
пред твойта земна дан,

пред дух и дар небесен
и светъл идеал,
превърна ти във песен,
обвеяни в печал,

слова за незабрава
изричам, ангел мой:
„Безсмъртие! Прослава!
Нетленност! Мир! Покой!“

1988