Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Все тези


Все тези дунанми проклети!
Все тези гръмки тържества,
със колосалните портрети
на краткотрайни божества!

Все тези речи многодумни!
Все този пропаганден шум!
Все тези крясъци безумни
на празнодумците без ум!

Разбрал им вълчата порода
и пладнешкия хайдутлук,
помръкнал слуша ги народа
с уши, запушени с памук!

И изпод вежда той поглежда
охранените големци
и през зъб? със яд процежда:
„Разбойници! Крадци! Лъжци!“

1964
#1 Димитър Кандев - Варна
понеделник, 09.09.2016, 18:51 г.

Реалистично, велико, и сега звучи съвременно ! Такива хора не умират, те остават вечно като барометър, като мерило за истината и значимостта на времето. Прекланям се пред един малко известен колос на перото !