Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Житие


Родих се в изгрева на тоя век
и доживях до залеза му чуден
като сърдечен, шеговит човек
в един живот – немилостиво труден.

Детинството отлитна като вик
на гълъбче в подпалени градини.
Вести ме рано трепетният миг:
бях влюбен на дванадесет години.

И после – низ безброен, ден след ден,
лета горещи и студени зими,
от Бог наказан и благословен
с тегла и радости неизброими.

Пленен от словото и мисълта,
цветята, висините и звездите,
със нежност си отдавах обичта
на звездните посестрими – жените.

И радвах се на простите неща –
на хапката и веселите рими,
даряваше ме с кротък сън нощта,
денят – със мигове незабравими.

Животът ми премина във борба
за свестен свят и свобода човешка,
и странна беше моята съдба:
безрадостна, и радостна, и тежка.

И ето ме сега – прастар и сляп –
мечтателят деветдесетгодишен,
пред чаша мелнишко със сол и хляб,
и с непогаснал идеал възвишен,

библейски взрян в небесния прехлас,
раздавам милостиня и човечност,
по ботевски със бешковски екстаз
пресътворявам всеки миг във вечност.

1999 г.