Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Защо мълчим?


Тотална власт. Злочест народ. Жестоко време!
Та можем ли това живот да наречем:
работим и мълчим, и спиме, и ядеме
като впрегатния добитък под ярем.

А във сърцата смут, уплаха във душите,
зад стиснати зъби е свит сърдит език,
че някъде свисти високо над главите
на узурпатора железният камшик!

Не, не живеем, не горим, а пепелеем
като изтлели въглени от буйна жар,
безропотно мълчим, безрадостни немеем,
понесли страшен исторически товар.

И питам се: в туй време мрачно и сурово,
защо мълчим и чезнем тихо, без следа?
Човекът е човек е протестното си слово,
с неукротимия си вик за свобода!

1974 г.