Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




История


Загледан в бъднините ни порозовели
и звездно озарен и запленен от тях,
дочувам гласове на люде застарели,
съсипани от Юдин срам и Каинов грях.

А бяха времена на яростна разплата
във всеки град и село, кръстопът и друм,
и беше на човешкия живот цената
по-ниска от цената на един куршум.

Насилие. Бруталности. Гарез. Злодумства.
Жестокост. Класова омраза. Бесове.
Безумия. Обезземляване. Золумства.
Лъжовен поход към „сияйни върхове“!

Но жад за свобода в души терзани духна.
И стана чудо: тихом, мълком, изведнъж
безбожната империя на злото рухна
като прогнила къща от пороен дъжд.

Една Бастилия безгрохотно се срина,
а с нея и един човешки идеал.
Един народ в освободената Родина,
отново проговори, векове мълчал!...

..........................................
И всичко мина във забрава вековечна:
гонения, злодейства, злоба, злост и гнет,
единствена несъкрушима и човечна
остана вярата и погледът напред.

Червеният терор и чумата кафява
прокълнати отдавна в гроб единен спят.
Човечеството милиардно поумнява
и става все по-мъдър и добър светът!

2002