Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Карцерът


на Манол Журналов
Човешка злоба, злост и злъч
те изградиха цял от камък
да не просветва в тебе лъч,
да те не сгрява нивга пламък.

Под твоя сив навъсен свод
от влага хлябът плесенясва.
Заключеният в теб живот
без въздух като свещ погасва.

И скотът, що е скот, и той
на твоя камък не лежава,
ала народният герой
във теб по-твърд от камък става!

Затуй на ледната ти гръд,
между стените помразени,
последните надежди мрат
на властниците озверени!

Един ли клетник бит-пребит
надвесил се е в теб над гроба
и е излизал ненадвит
из каменната ти утроба?

Един левент ли окован,
не охка в теб с верига тежка,
безмълвен като истукан
показа сила нечовешка?

Безброй борци за сетен път
от твоята горчилка пиха,
нетленен дух и тленна плът
за жертвен подвиг причастиха?

Че иде ден! До смърт гнетен,
народът ще избухне в пламък!
От тебе, карцер – гроб студен,
не ще остане нито камък!