Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Кой е днес на власт у нас


Да види милия си син
паспорт поиска за чужбина,
но шефът с генералски чин
посипа я със жеравина:

„Синът ти, бабо, е беглец.
Там той родината продава.
Вам, като майка на подлец,
паспорт не ви се разрешава!“

Старицата се сви. Примря.
От скръб прехапа долна устна.
Сърцето ѝ едва не спря
и с плач тя злия дом напусна.

Съседът ни – човек засмян,
повикан беше със покана.
И върна се в сълзи облян:
„Изселват ме в Делиормана!“

Смразяващата новина
във миг разнесе се, другари,
и като есенна слана
човешките души попари.

Попов – известен биолог,
написал книги две дузини,
в концлагер страшен и жесток
прекара цели пет години.

Захвърлен бе горкият там
за честно казана едничка дума:
„Пред новия червен ислям
бих предпочел смъртта, куршума!“

Ей туй е техният режим –
зулуми и дела нечисти –
на властодръжците без грим,
наричащи се комунисти!

И глух, и сляп разбра у нас
със болка истината гола,
че не законът е на власт,
а мерзостта и произвола!

1968