Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Легенда


Като безправно стадо от говеда,
подгонени от зъл, жесток палач,
от робски труд, във траурна безреда,
завръщахме се по вечерен здрач.

Полъхваше над равнината хладна
ухание на стъпкан полски цвят.
Нощта като вълчица кръвожадна
вървеше по петите ни отзад!

Зли конници – еничерчета млади –
ни свиха от четирите страни
и рукна дъжд от удари с приклади,
градушка от обиди и псувни!

Един младеж надигна си главата
и за човещина нададе глас,
но изгърмяха в миг два автомата
и мъртъв той се строполи край нас!

Изтръпна в смъртен ужас ракитака!
Заплакаха стаените върби!
Но лагерист един тук не заплака!
В закана всеки стиснал бе зъби!

На заранта, убития край друма,
заровихме под кървавата пръст
и върху гроба дъбче с млада шума
ний посадихме вместо дървен кръст!

Ще отшумят годините ужасни!
Ще бъде сън жестокият Персин!
А дъбчето ще расне и порасне,
ще се разкрили клонест исполин!

Легенда, като песен вдъхновена,
ще зашуми по дунавския бряг,
че във дъба живей превъплътена
душата на Персинския юнак!

И той – могъщ връстник на вековете –
към слънцето победно устремен,
вековен бой ще води с ветровете,
връхлитащи от севера студен!