Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Мента


Залата препълнена гъмжеше,
агитатор дрезгав глас дереше.
Екотът рефренен на тълпата
с подбив му изпращаше словата.

– В новата марксическа държава,
водени от партия такава,
всички сме щастливи във момента!
          – Мента! Мента!

– И каква величесвена гледка:
ще приключим тази петилетка
с двеста хиляди апартамента!
          – Мента! Мента!

– Нашите успехи са високи:
магазините пращят от стоки.
Подобрен е и асортимента!
          – Мента! Мента!

– Ежегодно спадат в нас цените
на месото и на мазнините,
на варта, пироните, цимента!
          – Мента! Мента!

– Хората ще стават по-богати:
за високи пенсии, заплати
скоро ще гласува парламента!
          – Мента! Мента!

Тази вечер тъй щастливи бяхме,
радвахме се, пяхме и се смяхме!
Само викащите „Мента! Мента!“
днес в затвора пъшкат на цимента!

1978