Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




На Хитлера благодарете


Друзья, не му се днес сърдете!
На Хитлера благодарете!

Дъската му че се разхлопа
и с хилядите си злини
той сам доведе ви в Европа
и в центъра ви настани.

И сякаш беше ви роднина
престъпният му кучи син,
дари ви половин родина
и половин от Гросберлин!

В Райхстага знамето забихте
(невероятно, ала факт!)
и тук вовек се настанихте
като с нотариален акт.

Изчезна чумата кафява!
Дойде червеният ви мор!
Че днес в червената държава
вилнее вашият терор!

Прусакът победен кротува –
за ваша чест и негов срам
кракът ви нагло марширува
по гордия Курфюрстендам!

Със нос, оклюмнал до земята,
той чувства се като в кауш
и ще-не-ще търпи вонята
на вашия смръдлив ботуш!

Затуй не му се днес сърдете!
На Хитлера благодарете!

     –––––––––––––––

Със хулна реч не го корете!
На Хитлера благодарете!

Че след войната мълниеносна
на този смахнат психопат,
империята ви се просна
от Сахалин до Карлмарксщат!

Каква империя велика,
с трогателно задружен свят:
прусак прегърнал е таджика,
узбек целува чеха млад!

От снежен Мурманск до Егея
и от Камчатка до Потсдам
днес властва вашата идея
с московския юмрук голям!

Империя неизбродима,
що лей топове ден и нощ,
със армия неизброима
и със страхотна взривна мощ!

За нея – дар на даровете –
на Хитлера благодарете!

     –––––––––––––––

На гроба му със росно цвете
на Хитлера благодарете!

За веселите ви години,
за радостта ви у дома:
навъдиха ви се роднини,
Русия днес не е сама!

Румънци, българи, поляци,
унгарци, немци, чехи – вот
товарищи – отбор юнаци,
друзья на руския народ!

Народи малки, но прекрасни!
Държави с чудна благодат!
Щастливи днес, че са подвластни
на щедрия си руски брат!

Отхвърлили диктат германски,
те плуват днес в живот честит,
подобно риби океански
в търбуха на грамаден кит!

В тях властниците, големците
са „хора, верни на Москва“,
че в нея дърпат се конците,
ней свеждат куклите глава!

Една идея ги сплотява
и води ги велика цел,
а КаГеБе ги наблюдава
и всекиму е мярка взел!

И тези марксови породи
на Кремъл верни са до смърт!
За носовете той ги води
в ръката със железен прът!

Да крепне вярната им дружба
с неспирни, гръмки тържества!
И да пребъдат те на служба
на белокаменна Москва!

За дружбата във вековете
на Хитлера благодарете!

1961