Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




ОФ Събрание


Салонът се препълни с уморен народ
и агитатцията бързо влезе в ход.

Пред спуснатите трикольор и ален флаг
подхвана дълга реч охранен дебелак.

„Другари, тежък е днес нашият живот,
защото сме във преходния период.

В социализъма по-инак са нещата:
според труда ще получаваш и заплата.

Към комунизъма е нашият стремеж:
работиш колко щеш и колко щеш ядеш!“

Аз леко бутнах с пръст съседа си заспал:
– Другарю, чуй какъв прекрасен идеал!

– Добре го аз познавам този, дето лае:
по съвместителство от три места бозае.

Жена му е във министертво кадровичка,
на пост висок – любимата му дъщеричка!

И баба знае думи да реди така! –
И със презрение той махна със ръка.

– Но как така? Това е чуден идеал!
По него днес полвина свят е пощурял!

– Другарю, не разбрахте ли – съседът рече –
за тях тук комунизмът е настъпил вече,

а ние, братко, цял народ за цял живот
ще си останем в преходния период!

При тези думи гузно сведох аз глава
и се зарекох да не вярвам на слова!

1952