Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Превъдворяване


Години сивата бодлива тел
прегражда пътя ми към свободата.
О, колко тежко е да си орел,
обезкрилен за подвиг в синевата!

В каторгата безмилостно гнетен
и в нищетата принизен до скота,
дочакваш ти жадувания ден
отново да се върнеш във живота.

Но вместо с милост, властникът жесток
посипва те със огнена жарава:
концлагерният дълголетен срок
без право и закон се удвоява!

В страданието не отронил стон,
като дете повярвал във закона,
разбираш в миг, че няма тук закон
за хора като теб под небосклона!

Пред погледа ти пада черен мрак
и силиш се сълзите си да скриеш,
че ти си отреден за класов враг
и трябва във каторга да изгниеш!

Ще впрегнат пак превития ти врат
в ярема на каторжната робия!
И пак жестокости, и студ, и глад –
безрадостна и черна орисия!

А вън есенник зъл с камшик свисти
и брули от върбите сетни листи.
И тръгваш през полята пусти ти
със хилядите скръбни лагеристи!

Над теб тъмней беззвезден небосвод
и бавно чезнат равнините в здрача.
О, няма по-безрадостен живот
от тоз: да чакаш милост от палача!