Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Прокълнатият


Шуми животът бързолик и бързотечен,
сред кипнали човешки страсти и борби.
Гъмжи човешкият мравуняк вековечен,
понесъл грехове, химери и съдби!

Вървят мъже достойни, храбри, смели, силни,
на правдата велика пламенни борци.
Край тях пълзят като влечуги мекотели –
несметна сган клеветници и подлеци!

И ето я, просъска змийски клеветата
и подлостта поема своя кървав дял –
сразени падат великаните в борбата,
във името на своя светъл идеал!

А мекотелите остават да се влачат
и верноподано, със животинска стръв,
да ближат меча и ръката на палача,
оплискани със капчици димяща кръв!

И тъй от памтивек, от дяда ни Адама,
когото Господ-Бог създал и тъй проклел:
родът вовек да носи тежък кръст и драма,
но нивга не остава без велика цел!

Проклел го господар да бъде на земята
и дал му грях и добродетел, дух и плът,
и казал да го оценяват по следата,
която той оставя в своя земен път.

Едни оставят охлювна следа от лига,
и други – огнен път от падащ метеор.
Историята храбрите във бронз издига,
а подлеците тя превръща в смет и тор!

1961