Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Промяната


Очакваната, възжеланата, мечтаната
дойде величествено Тя – Промяната.
 
И срина се коварната, тоталитарната,
смени я кучевлачешката ни пазарната.

И пръкна се такава нежна революция,
че се почудиха и слепия и куция.

И стана тъй, че всичко се обърка здравата –
най-паче хората, животът и държавата.

Мултиграбители обраха милионите,
но я сега опитайте се да ги гоните!

Пък и какво ли бихте вий могли да сторите,
щом съучастнишки бездействат прокурорите?

След пладнешкия им грабеж на капиталите
простиха се марксистите със идеалите.

Смениха си мечтите, тактиката, целите
и се провикнаха с „Гуд бай“ към опроселите.

Животът загъмжа от лакоми посредници –
наследници на бивши грешници-изедници.

А феноменът нов – електоратът бедният,
във надпреварата остана пак последният.

Народът замълча дълбоко, застрашително.
– Магнати, поднесете свойто извинително,

че нещо страшно взе да става във Родината,
по свойта земна шир и хубост ненадмината.

Поетите без хляб светителстват над строфите,
с печал пенсионерите пребъркват кофите.

Българийо смълчана, каменно стоическа,
каква бе тая твоя орис мъченическа!

1996