Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Псалмопевци


С горчива истина пропит,
звучи стихът премъдро казан:
„Поэтом можешь и не быть,
но гражданином быть обязан!“

Ала кого ще стресне днес
Некрасовото честно слово
от псалмопевците без чест
в туй време мрачно и сурово?

В позорен плен на алчността
и с див ламтеж за лека слава
продава си днес съвестта
поетът в нашата държава!

Възпяват сталинската власт
сюрия цяла лауреати,
но гражданин не виждам аз
сред тия книжни психопати!

1956 г.