Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Революцийо!


Като зора от изток засияла,
възжаждана от цял един народ,
ти срина царството на Капитала
и възвести бленуван нов живот!

Но в тъмен сговор с чужди емисари
Родината курбан поднесе ти.
И сякаш есенна слана попари
народните надежди и мечти!

Разкъсала вековните вериги,
с какво съгря потомци и деди?
Със къшей хляб и ватенка дари ги,
а взе човешките им свободи!

Със гняв нелеп обезземли селяка,
работника застави да мълчи,
България на Ботева разплака,
историята родна огорчи!

Със жаждата за мъст, за власт, за лаври,
окървавила своите ръце,
ти с родните светини се погаври,
отрова вля в народното сърце!

За стъпкани хоругви и завети,
за всенародните тегла, беди,
за свободите ни отнети
завинаги проклета ти бъди!

1961 г.