Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Родна картинка


За някакво си удостоверение
за някакъв приятел от Бургас
във някакво невзрачно учреждение
пред някакво гише зачаках аз!

Три часа чаках, докато чиновника
най-сетне свърши накакъв отчет,
прозина се, погледна си часовника
и каза: „Брееей, часът е вече пет!“

И край. Затвори лекичко прозореца
студеният блюстител на властта, 
а аз и чакащите други хорица
се гледахме със зяпнали уста.

В това ни незавидно състояние
изгледахме широкия му гръб,
в душите с незаслужено страдание,
а във сърцата със стаена скръб!

Проклехме и живот, и род, и нация,
но не за грозотата в този час:
всевластната червена бюрокрация
човека беше унижила в нас!

1978