Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Синовна дружба


На Радой Ралин
Хисар за тебе плаче.
Хисар по теб тъжи.
Тъжи като сираче.
Ще дойдеш ли, кажи?

Смълчан домът те чака,
духовният ти дом,
където ти изплака
премъдрости цял том.

Потръпвам в сладка тръпка,
от радост засиял,
че с Вазовата стъпка
и ти си тук вървял,

где извори целебни 
ни шепнат с древен глас
и старини вълшебни 
ни хвърлят във прехлас.

Мъже, жени отново
под звездния светлик
жадуват твойто слово,
бленуват твоя лик,

че в битка с дух коварен,
с езика на Езоп,
ти стана легендарен,
пръв сатирик до гроб.

Разкрил велики тайни,
водил вековен бой,
ела и сила дай ни,
безсмъртен наш Радой!

2001