Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Синовна жалба


Народе мой, многострадален,
народ – храбрец, народ – стоик,
по участ – тъжен и печален,
по мъченичество – велик!

Във древни дни от риск увлечен,
на кон, със кожен ямурлук,
ти долетя от край далечен,
за да полагаш кости тук.

Ала каква бе тая орис,
и тая кървава съдба,
що претвориха в жал и горест
хилядолетната борба!

Въстания. Войни. Преврати.
Страдания. Злодейства. Гнет.
Злокобен низ от черни дати.
Живот – безрадостен и клет!

А сталинската съсипия
довърши в тебе радостта
и те доведе до просия,
до сам’ ръба на пропастта.

И ето: пролетаризиран,
разединен и озлобен,
от грозни крамоли раздиран,
анатемосваш нощ и ден.

Проклинаш яростно злините –
сърдит, настръхнал, злоречив,
а аз, загледан в бъднините,
сред тебе крача мълчалив,

с мечтата за деня прекрасен
да те намеря обновен –
демократично многогласен,
цивилизовано сплотен!

1992 г.