Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Синовно


Народе мой с размирна орисия,
очудвам ти се как си оцелял,
че от тринайсет века управия
дванайсет ти ден бял не си видял.

Борби. Въстания. Кипеж. Преврати.
Гонения. Злодейства. Съсипни.
Гнетители. Деспоти. Автократи.
Предателства. Жестокости. Войни.

И ето я най-сетне Свободата –
пристигна, озарила твоя ден.
Гнетът – презрян, войната – прокълната,
и атомът злокобен – озаптен.

Зловещата империя се срина –
кумири и туземни божества,
тоталното безумие отмина
и сбъднаха се библийни слова.

След толкова кръвопролитни века
човечеството е в свещен съюз.
Борбата за правата на човека
не е ли тя Оная – на Исус?

Народе мой, от гнет тоталитарен
отдъхваш уморен и оскърбен,
блести пред тебе пътят златозарен,
грей в далнината бъдният ти ден.

Притихват болки и зарастват рани,
с кокичета пристига пролетта,
Европа за побратимство те кани,
но ти готов ли си за мъдростта?

2002