Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Тракийският орел


На Йордан Ковачев
Мислител и мечтател
писател и мъдрец,
незаменим приятел –
незабравим творец!

 За нас ти бе човека,
толстоевски поел
по светлата пътека
към висша земна цел.

Но лумна страшно време,
зла буря се изви.
Мълчахме като неми,
че падаха глави.

И в бурята голяма
всевластен властелин
захвърли ни и двама
в зловещия Персин.

Сълзи и мъки брахме
до сетния си час.
О, Боже, оживяхме,
че беше Ти със нас!

Преди да бе изгряла
мечтаната зора,
за тебе затъжала,
земята те прибра.

В тракийските полета
народна жал пълзи.
Мълчат петте тепета!
Марица лей сълзи!

Злодеи вероломни
покри вековен срам.
А Пловдив теб ще помни
премъдър и голям!

1993