Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Тъмнична песен


Без празник, без слънце, без радост
изпращам деня и нощта
и гасне заключена младост
в безмълвие, мрак, пустота!

Но рожбина мила ръка ли
на сън ме погали в нощта,
изчезват тъги и печали –
в душата разцъфват цветя!

Любов ли затлей негасима
на скръбно сърце във жарта,
по моята тъжна любима –
в душата разцъфват цветя!

Скъп образ на майка-светица
изгрей ли пречист в паметта,
под сребърнобяла къдрица –
в душата разцъфват цветя!

О, малки светулки на радост,
на тюрмата черна в нощта!
Погасва тук моята младост
в безмълвие, мрак, пустота!