Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Човекът


Неразгадано същество
човешка реч откак изрече!
Злодей ли или божество,
кое от двете си, човече?

От глинените древни дни
до днешни времена железни
ти стигна звездни висини
и слезе в океански бездни.

Чрез Пушкин, Гьоте, Айнщайн, Григ,
Толстой, Юго, Рембрант, Бетховен,
с дълбока почит свеждам лик
пред гения ти свръхмисловен!

Кой стигна ледната Луна
и я съгря със дъх човешки?
И кой в безумната война
покри земята с рани тежки?

Кой друг проклетник – зъл и див,
на дявола се цял обрече
и пълни днес света със взрив,
не ти ли, озлобен човече?

Ти хвърли атом в този век,
ти – сътвореният от глина!
Проклинам те, античовек,
за смъртоносната лавина!

Проклинам в теб жестокостта,
греха, мъстта, ръката тежка!
О, как е зажаднял света
за радост и любов човешка!

1977 г.